Според проучване на платформата Credit Donkey само 5% от хората никога не са изпитвали вина за покупката на даден продукт. Това означава, че това е застигало повечето от нас в някакъв момент от живота ни.

Потребителите обаче не са единствените виновници за импулсивните покупки. Все пак те са постоянно бомбардирани от реклами и маркетинг тактики, изградени специално за да ги накарат да харчат.

Инфографиката на TitleMax разглежда 29 психологически тактики, чрез които маркетолозите предизвикват хората.

Триковете са за маркетолози

От платформата Visual Capitalist забелязват някои често срещани тенденции сред описаните тактики и ги обобщават в 4 секции:

  • Визуални трикове с цената

Тези трикове имат за цел умишлено да минимизират цената, за да е по-привлекателна. Например един магазин ще оцени нещо на 9.99 долара вместо на 10 долара и ще етикетира даден продукт като „купи един артикул и получи втори безплатно“ вместо да даде 50% отстъпка.

  • Умишлени трикове с езика

Важно е не какво казвате, а как го казвате. Тази категория е свързана с това да накарате един продукт да изглежда скъп, предлагайки ексклузивност и използвайки определени думи.

  • Във физическите обекти

Как изглеждат магазините ви е по-важно, отколкото си мислите. Ярък и цветен вход, спокойна и приятна музика и поставянето на допълнителни интересни елементи – тези трикове попадат в категорията.

  • Неотложност

Създаването на усещане за спешност и неотложност кара потребителя да действа, опасявайки се, че може да изпусне много добра оферта.

Теориите на практика

Докато повечето брандове се притесняват да използват поне една от тези тактики, някои компании широко ги прилагат, за да стимулират продажбите си.

Например IKEA е добре позната с объркващия си, наподобяващ лабиринт облик. Това не е случайно – архитектурата на магазините е създадена, за да бъдат продуктите изложени максимално на показ. Това е т.нар. „Груен“ ефект, кръстен на името на създателя си Виктор Груен, чиито витрини превръщат минувача в купувач.

Друг пример е веригата Costco, където свежите храни (плодове, зеленчуци) са в края на магазина, така че потребителите да преминат през електрониката, дрехите и домашните потреби, преди да стигнат до по-необходимото.

Тези тактики се разграничават от лошите практики, каквато например марката за грим Sunday Riley приложи спрямо конкурента си Sephora – писане на фалшиви рецензии в своя полза с цел стимулиране на продажбите. Тогава служителите са били насърчавани да пишат позитивно за компанията, а главният изпълнителен директор дори е давал инструкции за това как да не бъдат хващани.

Вижте цялата инфографика:

Източник: manager.bg